ЛЀЗЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. 1. Разг. Плезя се (Вл. Георгиев и др., БЕР).
2. Разг. Хиля се (Вл. Георгиев и др., БЕР).
3. Диал. Глезя се. — Веднъж, дваж, триж и онова, как го рече, серумът де, сам ще се изфабрикува в кръвта ти. Няма тогава да се лезиш като бебе на баба си. О. Василев, ЖБ, 394. Приказва като жена и само се лези. Премерих го колко пари струва. Кр. Григоров, Р, 134.
◊ Като варена глава се лезя. Диал. Пренебр. Без да има защо се лезя. — А вие, — обърна се бирникът към останалите трима селяни. — Вам... драго ви беше, а? .. Лезите се като варени глави. Камшик, камшик за вас такъв, да се увива около вратовете ви като усойница и месата ви да къса. Н. Попфилипов, БД, 68.